О̀ГЛЕДЕН

О̀ГЛЕДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Диал. Виден, личен. Болярските кули са на огледно място, от тях се вижда надалеко и нашироко. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 121. Истина, ергенско село няма, но ней [на Йонковата майка] ли се даде тая опустяла срета да кукува още без отмяна, а Йонко — без огледно булче. Ц. Церковски, Съч. III, 67. Огледната мома е дъщеря на заможни хора. Т. Влайков, Пр. I, 88.

Списък на думите по буква