ОГЛЕДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛЀДНИК, мн. ‑ци, м. Диал. Мъж, който е изпратен в дома на момата от страна на момъка да уговаря годеж; годежар, годеник, главежник, сватовник, сгледник, изгледник, изводник, сват. Въри моме../ не крий очи../ ние ни сме/ огледници,/ съгледници;/ туку си сме/ коледаре. Нар. пес., СбНУ I, 180-181. Отговарят два гълъба/ — "Ние не сме два гълъба,/ ние сме два огледника,/ два огледника, два близнака." Нар. пес., СбВСт, 280.

— Друга форма: оглядник.