ОГЛЀЖДАМ

ОГЛЀЖДАМ, ‑аш, несв.; оглѐдам, ‑аш, св. прех. и непрех. 1. Внимателно гледам някого или нещо от всички страни, изцяло; разглеждам. Рано-рано Рахни беше навън и оглеждаше снега.., той видя ясно отпечатани вълчи стъпки. Й. Йовков, ВАХ, 121. Беров огледа бедната канцелария, приседна върху края на масата и взе календара. Д. Кисьов, Щ, 7. Той [Саваков] го покани да седне на креслото пред бюрото му и започна да оглежда лицето му. Д. Ангелов, ЖС, 284. На другия ден отидоха при бабата и като си даваха вид на сериозни купувачи, огледаха къщата от всички страни. Сп. Йончев, СбСт, 1957, 148. // Като държа в ръцете си нещо, гледам го внимателно, обръщайки го от всички страни. На сутринта станах, огледах внимателно шпагата си — прекрасно парче стомана със знак на Андреа Ферара — огънах я, размахах я. А. Дончев, ВР, 260. Митко беше смутен. Той взе ръкавичките, дълго ги оглежда. М. Марчевски, МП, 153. Обливаше ги [чиниите] с чиста вода, оглеждаше ги да не е оставил петънце по някой ръб и ги похлупваше върху цъфналата като гюлова градина мушама на масата. О. Василев, ЖБ, 98.

2. Гледам последователно едно след друго много неща, лица, места или всичко и всички, обикн., за да видя или открия някого, нещо. Те се връщаха един по един, след като бяха огледали всичко и след като бяха надникнали из всички околни улици. Г. Караславов, ОХ III, 124. Върна се [горският] към обяд още по-разтревожен от снощи: със секачите претърсили целия участък, огледали дърво по дърво, ала ни жива душа,.., нито огън забелязали. Н. Хайтов, ПГ, 79. Някои стояха прави покрай стените. Като ги оглеждаше един по един, Петър видя Нонкиния брат Петко. И. Петров, НЛ, 201. Той остави сърдития механджия и без да бърза, като оглеждаше поред насядалите около масата мъже, а и самата задимена, тоя път по чудо преметена механа, пристъпи. Ст. Дичев, ЗС I, 439. // Правя подробен оглед, преглед на нещо, някого, обикн. с някаква цел. Български офицер препуска през слънчогледите и оглежда местността, където ще се втурнат войниците на България. А. Каралийчев, ПГ, 161. Той остави Ванката Христович да го замества и заедно с Караджата се отправи към близкия, по-висок и обрасъл в храсти край на корията; оттам можеха да огледат разположението на турците. Ст. Дичев, ЗС II, 37. — От центъра наредиха да замразим трупа — каза началникът. — Ще го огледате ли? — Веднага — станах аз. Й. Перец, БФ, 292. Преди да огледам самолета и преди да разговарям с другарите от летището, нямаше смисъл да правя каквито и да е предположения. Й. Демирев, ОС, 9.

3. Прен. Правя внимателен анализ, подробна проверка на нещо, за да преценя състоянието, качеството или възможностите му с някаква цел; преценявам. Оглеждал лекциите си внимателно и от всички страни, проверявал достатъчно ли е наситил материята с нещо интересно, и ново, и значително, избрал ли е най-верния и най-краткия път към съзнанието на студентите си. В. Люцканова, МИ, 38. — Сега имаме заседание... Ще огледаме слабостите на окръга. Ст. Даскалов, ЕС, 332. Харалан се изправи и седна на кревата. Той не обичаше да взема прибързани решения. Той е търпелив, премисля бавно нещата, оглежда ги от всички страни и чак тогава решава какво трябва да върши. А. Гуляшки, СВ, 162. Не е ли все пак най-добре да се върна в Панагюрище, да продам целия имот и чак тогава да ида в Диарбекир?.. Спрях се дълго на тази мисъл и я оглеждах от всички страни. Ст. Дичев, Р, 46.

4. Стесн. Разг. Правя внимателен оглед като наблюдавам неомъжени девойки и младежи с цел да избера най-подходящата (подходящия) за женитба. И майката вече оглеждаше староселските моми — снаха си избираше. Ст. Марков, ДБ, 63. Е, трябваше преди години и аз да завъртя дом и семейство, ама така ми потръгна... Право да ти кажа, не си намерих момиче. Много оглеждах и заглеждах, но никоя не ми хареса толкова, че да се реша. Д. Мантов, ХК, 23. // Разг. Избирам, харесвам за женене (мома, ерген). Рада, .., е огледала вече мома, като за него. Т. Влайков, Пр, I, 88. — Ти, лелиното, да не мислиш много.. Да се окашляш само, десет [моми] ще ти се обадят.. Окашляй се и пошепни на леля си коя си огледал. Ц. Церковски, Разк., 109. На Джена ненадейно ѝ стана много весело. Отдръпна скарата от жарта, изправи се и чевръсто се разшета, сякаш тя бе мома, която са дошли да оглеждат. К. Петканов, ДЧ, 400.

5. Непрех. С предл. за и непряко доп. Гледам внимателно за да намеря, открия това, което се посочва от непрякото допълнение; търся, потърсвам, оглеждам се. По едно време леко чукнах по чинията и, като оглеждах за някого от прислужниците, видях едно момченце да стои до стълбата край нас и да гледа към масата ни. И. Волен, РК, 27.

6. Непрех. С подч. изр. със съюз да, въпрос. местоим. и под. Като гледам, преценявам възможностите да се направи нещо, посочено в подчиненото изречение. Домбо обикаляше около лагера, оглеждаше навсякъде да не остане нещо неприбрано. Гр. Угаров, ПСЗ, 645. Милков стана от софрата и, докато оглеждаше къде да седне, Мона пристъпи до него и тихичко му каза: — Селвета те вика да дойдеш при нас. К. Петканов, ДЧ, 262. Дядо Андрей огледа още веднъж дали стои на мястото си капакът на мазето. К. Калчев, ЖП, 412.

7. Гледам отражение, образ, изображение на някого или нещо в огледало или огледална повърхност. Върху капачето на една пудриерка тя оглеждаше тънките си устни. Св. Минков, Избр. пр. 59. Пристъпяше до огледалото, дълго оглеждаше лицето си от всички страни. Ил. Волен, ДД, 76. Веднъж паунът гиздав се навеждаше/ над кладенеца бистър/ и вдън водата чиста/ перата си сияещи оглеждаше. Хр. Радевски, Б, 41. Обр. Бягах от един свят, в чието великолепие оглеждах нищожеството си. А. Гуляшки, ДМС, 178. И в мъртвата вода на мъртвите фонтани/ оглеждат своя сън безсънни дървеса. Д. Дебелянов, С 1936, 47.

8. За огледало или огледална повърхност — отразявам образа на някого или нещо. Пърл върви по бялата мраморна стълба и от стената я гледа нейният образ. Огромни огледала я отразяват цялата — в същото време те оглеждат десетки други момичета и младежи, които като Пърл изкачват в тази минута стълбата. Бр. Йосифова, БЧМ, 153. — Чудесно огледалце! Не едно, а двенки... Много хубаво оглеждат! К. Калчев, ГВЧ, 153. Нямаше вятър, топло, пък река Белица,.., оглеждаше в тъмните си вирове посърналото рухо на върби, брястове и стари дъбове. Ем. Станев, А, 75.

оглеждам се, огледам се I Страд. от оглеждам в 1, 2, 3, 4, 7 и 8 знач. Имаше много нови неща, които трябваше да се обмис‑

лят спокойно, да се огледат от всички страни. Ст. Марков, ДБ, 33. За себе си човек може да кипва,.. Ала, когато е работата за мнозина, ще трябва всяка стъпка да се оглежда. Ст. Чилингиров, ХНН, 66. Още повече се радваше Момчил на заловените коне. С тях можеха да се образуват дружинки от съгледвачи по далечните пътища,.. А имаше защо да се оглеждат пътищата. О. Василев, ЗЗ, 63. II. Възвр. от оглеждам в 1 и 4 знач. Аз станах прав и като безумен почнах да се оглеждам, да пипам гърдите си, главата, лицето. Вл. Мусаков, ЗР, 441. Булката пламва като божур, оглежда се, попипва се по ръченика, по дрехите — не знае защо се смеят. Й. Йовков, СЛ, 82. III Взаим. от 2 и 4 знач. — А бе няма ли някой да попее? — обажда се по едно време бащата на Беба... — Вярно бе, може ли сватба без песен? — подема друг и всички присъствуващи започват да се оглеждат подозрително помежду си. Св. Минков, РТК, 147. А сега тяхна Цвята беше стигнала таман мома за хорото.. Харесала я беше стрина Радовица, а и баба Кузмавница бе харесала Кънча. Па и младите беха се огледале. Т. Влайков, Съч. II, 152.

ОГЛЀЖДАМ СЕ, несв.; огледам се, св., непрех. 1. Гледам около себе си околността или близките неща, предмети, обикн. за да видя, преценя нещо или да се опазя, предпазя, скрия и под.; озъртам се. Спре се, огледа се наляво, огледа се надясно и хлътне в дюкянчето като лалугер в дупката си. Й. Йовков, СЛ, 83. Като излезе тихо на улицата, Борис Глаушев внимателно се огледа в тъмнината и продължи нагоре, все покрай стените, с тихи стъпки. Д. Талев, И, 125. Огледах се: къде ще бягаш? Току виждам коня на агата... Мятам се на него и прощавайте, викам. Ст. Дичев, ЗС I, 537. — Хубаво време Янев.. — Хубаво време наистина — каза замислено Янев и се огледа наоколо. Й. Стоянов, ПД, 25. Георги Динков се огледа, сякаш беше попаднал в съвсем непознато място и искаше да открие къде точно се намира и защо. А. Гуляшки, Л, 472. // С предл. за и непряко допълнение. Гледам внимателно, за да намеря, открия това, което се посочва от непрякото допълнение; оглеждам (в 5 знач.), търся, потърсвам. Теодосий се спря из един път и се огледа наоколо за мостче или за някое повалено дърво, по което да мине отвъд. Ст. Загорчинов, ДП, 196-197. По едно време Стефка начумеренко диреше някого с очи..: тя се огледа за Черенева, но него го нямаше и ней бе приятно. А. Страшимиров, Съч. I, 138. Ема е обядвала вън от града, не е почивала, опротивяло ѝ е вече всичко, а се почувствувала изведнъж твърде уморена и тъкмо се е оглеждала за файтон. А. Страшимиров, Съч. V, 179. // С подч. изр. със съюз и да, за да, въпрос. местоим. и под. — вглеждам се, следя внимателно ситуацията, нещата около себе си, с цел да узная, преценя или реша нещо. Той се отстрани от масата и се оглеждаше да изведе наново младите певци на празното място, когато тишината в предверието стана още по-дълбока. Д. Талев, ПК, 491. Той [Левски] намери сокака, тайната къща, огледа се дали не го следят и почука. Ст. Дичев, ЗС II, 656. Лиляна налетя върху Евлоги, запъхтяна от бързане. Тя се огледа, за да се увери, че в стаята няма чужди хора, сетне го прегърна, целуна го по бузата. А. Гуляшки, 101. — В ресторанта и без език ще те нахранят. Ще се огледаш какво носят по съседните маси, ще посочиш нечия чиния и ще кажеш "от това". Й. Попов, СЛ, 5.

2. Прен. Интересувам се, анализирам и преценявам нещо или някого. "Мили братя българи! Докога ще търпим това иго? Огледайте се край себе си: от ден на ден става по-зле. Ст. Дичев, ЗС I, 90. Време е вече хората не само да действуват, а и да се оглеждат какво са направили. А. Дончев, ВР, 203. Този прославен човек, лауреат на Нобеловата премия, професор,.., един от най-големите познавачи на атомистиката, се огледа и извън своя научен кабинет. Г. Караславов, Избр. съч. III, 379. Опозицията се огледа:/ "Ха сега е вече време, братя!" Хр. Смирненски, Съч. II, 176. С предл. на. Остар. Нека всекой се огледа на тия честити люде, които с това ще са споменуват до века. У, 1871, 190.

3. Диал. С предл. в. Вглеждам се, взирам се в някого или нещо. Аз не ви се сърдя, че в мен сте се огледали — вие имате право да подозирате всекиго, додето откриете истинския престъпник. Т. Харманджиев, КВ, 276. У Кирови кметът влезе бавно и тежко, като се оглеждаше в спретнатия, добре подреден двор. Г. Караславов, ОХ I, 370. Във ъгъла, на купчина, жените/ оглеждат се във всеки граничар. Ламар, СГ, 90. Обр. На върхът на живота, с закъсняла/ тъга оглеждам се към младостта минала. П.П. Славейков, Събр. съч. III, 112. Огледала се снаа му — / ..она си Рангел познала. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 170.

4. Гледам отражението си в огледало или огледална повърхност, обикн. за да видя как изглеждам, какъв е видът ми, облеклото ми и под. Дамите, които чакат отдавна тая вечер, за да се покажат в официалните си тоалети, дълго се стягат пред малките огледала в кабините си и се ядосват, че не могат да се огледат цели. Св. Минков, ДА, 45. Тя сложи шапката си замислено и се облече. После се огледа в тъмното стъкло на прозореца, защото в стаята нямаше огледало. М. Грубешлиева, ПП, 237. Когато сложих новите зъби в устата си и се огледах, видях, че те са изменили физиономията ми. Й. Попов, БНО, 104. Девойките, които бяха получили гердани, се втурнаха към реката и след като се огледаха в бист‑

рата вода, пак дружно се върнаха. Гр. Угаров, ПСЗ, 346. // В съчет. с очи, зеници, поглед и под. Виждам своя образ, отражение в очите, зениците, погледа на някого, който ме гледа, обикн. с внимание, обич, и под. Аз едва не извиках с висок глас, изговаряйки нейното име.., както тогава, когато за пръв и последен път се огледах в нейните очи. Д. Калфов, ПЮН, 35. Нейде на юг, в друга една страна, се е родило вече едно момче.. С него ще се срещнете един ден и още при първата среща ще се огледате един друг в очи, ще се познавате. Д. Калфов, Избр. разк., 325.

5. Отразявам се в някаква гладка повърхност, стъкло и под. или в бистра водна повърхност. И не откъсваха [казанджиите] погледи от лъскавия меден лист, разгънал се на тезгяха, та се оглеждаха в него рафтовете на отсрещната стена. Д. Талев, ПК, 322. Повлеклите по стената телефончета се оглеждаха в тъмните стъкла [на пристройката]. Ем. Станев, ИК I и II, 173. Конете навлязоха в студената вода, в която се оглеждаше небето. Елин Пелин, Съч. I, 49.

6. Прен. За чувство, мисъл, преживяване — ставам явен, лича, проявявам се в очите, погледа на някого; отразявам се. И не питай за тъгата/ що в очи му се оглежда — / днеска му умре в душата/ и последната надежда. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 39. Казват, че в очите ясни/ се оглеждало сърцето,/ както нощем във вълните/ цяло трепне, грей небето. К. Христов, ПВ, 12.

7. Прен. Виждам, откривам свои черти, чувства и под. в някакво обикн. художествено изображение. Милиони хора се оглеждат в преживяванията на поета и той не може да ги подведе, да ги излъже. КЖ, 1985, 89. И мисля, че мнозина ще се огледат в неговите бележки или ще открият свои търсения в тях. А. Гуляшки, ЗР, 8. Обр. Едно явление, колкото и да бъде ярко, не се ли огледа в традицията, то не може да бъде очертано с най-силните му черти. КЖ, 1985, 27. // За герои, факти, явления — ставам обект на литературно или др. художествено произведение; отразявам се. Чехов, който обайваше няколко поколения творци на българската литература, е и сега учител на нашите писатели.. В неговите малки по размери творби се оглежда целият живот. В. Йосифов, РС I, 139.

◊ Докато се огледам. Разг. Много бързо, неусетно. Прибра се бай Колю в селото си, настани се в една изоставена къща в крайнините и докато да се огледа, парите му се свършиха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 245. Хората се прибраха край огнищата си, грееха се, сърбаха бобена чорба и — докато се огледат — денят минаваше. К. Калчев, ЖП, 265. Доде се огледа, стигна у Влашко. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 8. Нямам време да се огледам. Разг. Много съм зает, претрупан съм с работа и ангажименти. Захарий нямаше време да се огледа. Цялото време прекарваше в училището. Само неделя след църква момчетата можеха да излизат да се спускат от високото с шейни. Вл. Свинтила, СЗЗ, 38. Оглеждам се като <изтърван> заек. Разг. Плахо, боязливо, страхливо, уплашено гледам.

— Друга (диал.) форма: оглѐвам, югля̀вам.

Списък на думите по буква