ОГЛО̀БЛИ мн. Остар. Прътове на каруца, кола, между които се впряга един кон; впряг, стъркѝ, процепи. Оглобли — в конски коли две дълги дръвета, между които ся запряга кон и които ся държат изотзад за преднята ос. С. Радулов, ГМП (превод), 259.
— Рус. оглобли, оглобля (ед.)