ОГЛО̀ЗГАН

ОГЛО̀ЗГАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оглождя и от оглозгам като прил. 1. Обикн. за кост — по който не е останало месо след глозгане. Гъстата трева се покриваше с пъстрите черупки на великденските яйца и оглозганите кости на гергьовските агнета. Ив. Петров, НЛ, 42. Цялата местност .. беше се смълчала, изтъпкана .., като че бита от градушка.. Навред — черни ями от гранати. Разхвърляни дрипи, гилзи от патрони, оглозгани скелети на добитъка. Й. Йовков, Разк. III, 37. От тоя пуяк останаха само две крила и една мъничка, оглозгана част от гръбнака. Д. Калфов, Избр. разк., 262. // За труп, тяло на мъртво животно, мъртъв човек — който е изяден, изгризан от животно в по-голямата си част. Влязохме в пропастта откъм дола и намерихме рогача оглозган. Д. Цончев, ЛВ, 40. Оглозган труп. Оглозган заяк.

2. За растение, част на растение — който има обелена кора, повърхност. Геренът беше пусто място. Никакво дърво. По някой оглозган храст, а из трапищата магарешки тръни. Г. Белев, 52. Дори дивите джанки пред селцето и край дворищата стърчаха самотни и печални, с оглозгани клонки от козите, които пъплеха по насрещния рид. А. Христофоров, А, 13. На мястото на тамянката [круша] останаха само трески, оглозган дънер като труп на мъртвец и много листа, попилени по земята. Ст. Марков, ДБ, 375. // За плод на растение — от който е останала вътрешността след изяждане на хранителната част. До главата му [на Коджа Иван] имаше чиния с оглозгани кочани. Чудомир, Избр. пр, 139. Оглозгана ябълка.

3. Прен. Който има олющена, обелена или нащърбена повърхност, кожа и под. Николай отегчено се изтегна на чина. Омръзнало му бе да слуша хвалбите им и зачопли с нокът оглозгания ръб на чина. П. Проданов, С, 98. Изведнъж край пътя, до някое самотно дърво, пред което стърчаха оглозганите скелети на изоставените немски танкове и бойни коли, се появяваше войник. Ив. Мартинов, ДТ, 38. Обр. Мълчат зидарите. С ръце оглозгани,/ с ръце, копаещи основи,/ поемат маската и питат: "Кой е тоз?" Д. Дамянов, ПОС, 34.

Списък на думите по буква