ОГЛО̀ЗГВАМ

ОГЛО̀ЗГВАМ, ‑аш, несв.; огло̀згам ‑аш, св., прех. 1. Изяждам, глождя докрай месото от кост, тяло или част на тяло на мъртво животно или мъртъв човек; огризвам, изгризвам. Отново потъва в кошмарния унес. Огромни зверове,.., настървено оглозгват главата му, а той удря с юмруци по озъбените челюсти и крещи, крещи... П. Бобев, К, 12-13. — Ти, Цанко, си насипи чорба, колкото искаш. Оставила съм едно крилце, а и двата крака на пилето хубаво ще оглозгаш. О. Василев, ЖБ, 103. По навик, без да мисля, пристъпих напред и почнах да казвам думите му на български: — Кучета!.. И кучета ще оглозгат кокалите ви. А. Дончев, ВР, 172. През тая година на всички познатий Стойо Опинчарят стана жертва на вълците... и как го бяха оглозгали проклетите — само абата му намериха хей татък, къде корията. Хр. Максимов, ЗР, 17. Обр. Неканените пришелци,.., вторачиха алчни очи към чифлиците и сигурно щяха да оглозгат най-тлъстото от тях. А. Гуляшки, ЗР, 40.

2. Изяждам, глождя докрай хранителната част от плод или кората на растение; огризвам, изгризвам. Оглозгвам кочан от царевица. △ Козите оглозгаха храсталаците. оглозгвам се, оглозгам се страд.

Списък на думите по буква