ОГЛУПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛУПЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; оглупѐя, ‑ѐеш, мин. св. оглупя̀х, прич. мин. св. деят. оглупя̀л, ‑а, ‑о, мн. оглупѐли, св., непрех. 1. Ставам глупав, загубвам нормалните си умствени възможности; изглупявам. — Няма какво да се лъжем — всичките остаряваме и оглупяваме. Д. Кисьов, Щ, 349. — По-хубаво е да лежиш!.. ако някой те потърси, ще му кажа, че си отишъл в Казълагач. — Ами, като не съм в Казълагач? — Митре, като дете си станал вече, оглупял си! К. Петканов, П, 117. Той се натъкна пак на онова странно нещо, което наблюдаваше у Мария от една година насам. Тя ставаше все по-меланхолична, по-саможива и като че оглупяваше. Д. Димов, Т, 145.

2. Започвам да постъпвам, да се държа като глупав, обикн. под влияние на силно чувство или други особени обстоятелства; изглупявам. Само от ревност оглупяваше, даже оскотяваше. От ревност Геровски можеше да се напие, да бие, да убие, да предаде, да умре. Т. Монов, СЧ, 95. Как оглупя тогава в страха си, та не помисли, че не само крадци могат да се вмъкнат в гробищата. Ст. Даскалов, ЕС, 163. В съзнанието ѝ изплуваха отново спомени от детинството... Ето майка ѝ преди двадесет години, красива, нежна и млечнобяла, преди да оглупее, преди да почне да подарява сребърни купи за конните състезания и да търси любовници между офицерите от гвардията. Д. Димов, Т, 49. Благоев шеговито отговаря, че "за щастие човечеството няма да оглупее до такава степен, че да работи съвършено

против законите на социалната икономия". Г. Бакалов, Избр. пр, 21.