ОГЛУША̀ВАМ

ОГЛУША̀ВАМ1, ‑аш, несв.; оглуша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя някого да изгуби слуха си, да стане глух. Пред нажежения облак се движела вълна от сгъстен въздух. Преди всичко друго тя оглушила и убила много хора. Хр. Тилев, В, 33. Десет бабаити и десет газени тенекета са в състояние не да заглушат, ами да оглушат противниците. А. Константинов, Съч. I, 116.

2. За силен звук, шум — прозвучавам остро, оглушително и правя някого или нещо (обикн. уши) временно невъзприемчив за звукове, като глух; заглушавам1, проглушавам. Грамадна земна маса се струпва отгоре ми и после ме оглушава страшен гръм. Л. Стоянов, Х, 17. Костенурката се търколи по стръмнината като камък и глухо изчезна надолу, където бучеше водопадът.. Изведнъж усети, че падна в някаква пропаст. Страшен шум я оглуши за миг. Ем. Станев, ПГ, 57-58. Отдалечава се от апарата,.., и сяда пред сложената вече бака. Но тъкмо да накуси чорбата, един пукот оглушава дясното му ухо и той [телефонистът] рипва пак. Д. Калфов, ПЮН, 116. — Стига си ревала, мари! Оглуши ми ушите! Не виждаш ли, че ще събудиш баща си? Ст. Чилингиров, ПЖ, 60. Над мен димяха небеса навъсени,/ събаряха се ветровете/ и оглушаваха ме мълнии. Худ. С I, 1975, 327. // Стесн. За силен звук, шум — въздействам остро, пронизително върху слуха на някого; пронизвам. Цеца носи Николина на ръце — без крака! Той се спуща, грабва я от ръцете на Цеца, притиска я до гърдите си и мълви задавен: " — Николино... Николинке, защо така..." — но, оглушава го вик; викът на Бонка. Г. Райчев, ЗлК, 59. Под огнения дъжд към нази тук/ подаде се тълпа неизброима,/ отвред ме оглуши плачевен звук. К. Величков, Ад (превод), 143.

3. Прен. За силен звук, шум — изпълвам някакво пространство, зазвучавам някъде; огласявам, огласям. И вихрена буря от диви звукове, рев и остра глъчка оглуши ширното бранно поле. Н. Райнов, ВДБ, 63. Стара река оглушаваше пущинака с напева си. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 68. Публиката въздъхна облекчено и луди ръкоплескания оглушиха салона. Г. Караславов, СИ, 54. Денонощни веселби оглушаваха градските стъгди. А. Страшимиров, А, 578.

4. Прен. Рядко. Отегчавам някого, омръзвам на някого, нещо с много думи, с постоянно говорене за нещо; проглушавам. Нямаше смисъл да рискува кокалите си в побоища срещу комунистите. Това правеха само глупци, които срещу обещание за служба в София или безплатна разходка в Германия оглушаваха света с патриотизма си. Д. Димов, Т, 93. оглушавам се, оглуша се страд. Небето над Пловдив се оглушаваше от безброй изстрели. Стреляше се навсякъде: по улиците, на площадите, от прозорците. К. Ламбрев, СП, 434. Целият наш бряг се оглуши от "ура". Общият вик се движеше като вълна нагоре, към арсенала. А. Страшимиров, А, 326.

ОГЛУША̀ВАМ

ОГЛУША̀ВАМ2, ‑аш, несв.; оглушѐя, ‑ѐеш, мин. св. оглуша̀х, прич. мин. св. деят. оглуша̀л, ‑а, ‑о, мн. оглушѐли, св., непрех. 1. Изгубвам слуха си, ставам глух. Може би жена му ще шета по двора, но няма да чуе стъпките му — оглуша две години след като се ожениха. Сл. Македонски, ЕЗС, 158. "Досега,.. аз оплаквах загубата на очите си, а сега желал бих и да оглушея, — за да не слушам недостойните предлагания на вашето малодушие." Н. Михайловски, ОИ (превод), 296. Дойде село сипаница,/ та посипа сите моми,/../ Си лежаа, прекараа,/ и Неда е прекарала! С едно уше оглушела,/ с едно око ослепела. Нар. пес., СбНУ ХLV, 363.  Обр. Що да сторя, сам посред бето‑

ните,/ Господи, какво да сторя аз,/ който бродя, оглушал от стонове,/ и не чувам нийде твоя глас? Ас. Разцветников, С 1942, 38.

2. Загубвам слух временно, заглъхват ми ушите под действие на силен звук или на внезапно силно чувство, стряскане и под. Градове и села горят, хората гинат и големи железни параходи потъват. Оглушаха ми ушите от грохота на оръдията. А. Каралийчев, ПС III, 59-60. — Стой! Горе... Слав Грашев изведнъж оглуша от тези две думи, изречени високо и отсечено, по военному. Д. Фучеджиев, Р, 207. Неочаквано Ванко оглуша за всички свирки и звънци на трамваите, които допреди миг го дразнеха: една жена в бяло и една мъжка ръка около талията ѝ! Кой беше този човек? Какъв ѝ беше? М. Грубешлиева, ПИУ, 240. // За уши — временно заглъхвам. Върху главите ни започнаха да падат различни предмети, полетяха бурета. Ушите ми оглушаха. ОФ, 1950, бр. 1858, 2. Отначало той чуваше гласа си и някои думи повтаряше по няколко пъти, за да може за по-дълго да ги задържи в паметта си. Но изведнъж ушите му оглушаха, уплаши се от силния пристъп на болестта и извика. — Мамо, умирам! К. Петканов, ДЧ, 223.

3. Прен. С предл. за, към и същ. Ставам безразличен, безчувствен за нещо (назовано от съществителното). Той няма душа, изпечена в грехове, няма сърце, оглушело за гласът на чувствата. Хр. Ботев, К (превод), 183. Хазаите му бяха двама старци, прегърбен един дядо с бабичката си, и Клинче беше много доволен, че бабичката беше .., оглушала и към целия свят около нея. Д. Талев, ЖС, 365. Чудни хорица сме си ние: кога дойде нещо за на̀, всякой е готов; а дойде ли за дай, тогаз оглушеем, и то за кого? Пак против нашето си добро. Лет., 1871, 246.

4. Прен. Изпълвам се с много силен, оглушителен звук, гръм. Защо не се завърне? Де е тръгнал?/ От гърмол оглуша околността./ А той на изстрели и риск обръгнал,/ за хляб търчи в най-бедните къщя. Бл. Димитрова, Л, 252. Небото оглуша от рев и от гърмеж. П.П. Славейков, КП III, 284.

5. Прен. За място, местност и под. — ставам тих, безлюден, пуст, глух (в 5 знач.); онемявам, замлъквам, заглъхвам. Сенка излезе по-твърда от баща си. .. Преправи го момичето. Вярвайте, по-друг човек стана. Смири се, оглуша нашата падина, загуби се някъде гласът му. Кр. Григоров, Н, 100. Къщата оглуша без децата. Ст. Мокрев, ЗИ, 55. Батальонните командири разпределиха района помежду си, дадоха указания относно почивката и маскировката за през деня и сами отидоха да почиват.. Само няколко минути след разпускането всичко наоколо оглуша. Сл. Трънски, Н, 613-614.

6. Прен. Ставам тих, безмълвен, не издавам звук; млъквам, замлъквам, заглъхвам. — Отче — рекъл Маджурина — не заставай пред народа! Инак камбаната ти ще оглушее. Д. Вълев, Ж, 68.

◊ Откак<то> съм оглушал, много ми е добре. Разг.; Откак съм оглушал, много ми е харно. Диал. Употребява се от някого като отговор на настоятелно изявено желание, което той не иска да изпълни.

Списък на думите по буква