ОГЛУШАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛУША̀Л, ‑а, ‑о, мн. оглушѐли. Прич. мин. св. деят. от оглушея като прил. 1. Който не чува, който е загубил трайно или временно слуха си; глух. Йован майци отговаря:/ "Мълчи, мале, онемяла,/ онемяла, оглушала!" Т. Влайков, ДСУ, 42. Оглушал старец.

2. Прен. Който е безразличен, безчувствен към някого, нещо. Пламъци зловещи, лава, кал,/ писъци минутни — и отново/ шепот и молитва, стон и слово: словото на Бога оглушал. П. Яворов, Съч. I, 90. Ругаят ни, че с чужди/ на наший дух и нужди/ народи сме събрани;/ но тези, що любихме,/ или боготворихме,/ що правеха в скръбта ни? Стояха оглушали,/ безчувствени. Ив. Вазов, Съч. I, 166.

3. Прен. Който е изпълнен с много силни, оглушителни звукове, гръм и под. Момчетата опитаха да се измъкнат дваж-триж, но дето и да тръгнеха, насреща им изтрещяваха залпове и грозни викове деряха оглушалия кър. Ст. Сивриев, ПВ, 115.

4. Прен. Който е тих, безлюден, пуст, глух (в 5 знач.); онемял, заглъхнал. Една нощ водата.. дръпна се в земята и се изгуби!.. Печално и безмълвно стърчи сега чугунна тръба в оглушалия дол. Ив. Вазов, Съч. IХ, 192-193. Пладнешката жега беше силна. Градът съвсем оглушал. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 179.