ОГНЕБО̀ЙКА

ОГНЕБО̀ЙКА ж. Обикн. в съчет.: Пушка огнебойка. Поет. Бойна пушка. На‑

ли щеше стройници да праща, да се женят, а какво излезе — другарка ще му бъде пушката огнебойка. Д. Спространов, ОП, 187. Бавно изкачиха стъпалата към горния кат и застанаха на чардака да погледат как вардияните на манастирските имоти се стягат за път, втъкнали в поясите си остри топори и нарамили тежки огнебойки. Д. Рачев, СС, 282. Леле моя,/ пушка огнебойка! Море тънка/ солунска девойка. П.К. Яворов, Съч. I, 62.

Списък на думите по буква