ОГНЕБО̀РЕЦ

ОГНЕБО̀РЕЦ, мн. ‑рци, м. Пожарникар. Предстои седмица на противопожарната охрана.. Началникът на отдела.. запозна журналистите с постиженията на огнеборците в борбата за опазване на народното имущество от огнената стихия. РД, 1961, бр. 320, 4. Огнеборците от столицата отиваха на своето състезание за градско първенство по пожароприложен спорт и физкултура. ВН, 1961, бр. 3138, 1. Вечер на огнебореца. // Разш. Човек, който се бори, обикн. инцидентно с избухнал огън, с пламнал пожар. На няколко пъти инженерът огнеборец се хвърляше, но земната стихия изригваше с такъв бяс, че можеше ръцете му да отреже. Ст. Даскалов, ЗС, 344. Бедният котак,/ на катедрата от страх/ се преметна чак./ Скочи през прозореца,/ стори куп бели./ Борко огнебореца/ в праха повали. М. Лъкатник, ВП, 33.

Списък на думите по буква