ОГНЕВ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ГНЕВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Който е свързан с огън, предназначен за работа с огън. Зимат [на 1 май] една кация (желязна огнева лопата), пълна с жар.., та шетат низ къщата. СбНУКШ ч. I-II,кн. VII, 171.