ОГНЕВИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЕВЍ, ‑а̀, ‑о̀, мн. ‑ѝ, прил. 1. Спец. За място — където има огън, където протича горене. В долната част на [доменната] пещта, където се вдухва въздухът (огневата зона), температурата достига 1700 — 1800° и постепенно нагоре намалява до 200-250 . Хим. IХ кл, 1965, 85. Скарата е платното, върху което се поставя горивото, а огневото пространство е свободният обем над скарата, който се изпълва от пламъците на горящото върху скарата гориво. Ст. Михайлов и др., ГМ, 121. Огнева тръба. Огнева камера.

2. Спец. При който се използва огън, горене, топлина. Най-старият начин за защита на металите се състои в потапяне на предмета в разтопения метал. Поради голямата си простота огневото (горещо) пометаляване се използува и до днес. Св. Райчева, К, 58-59. Огнево взривяване (с открит пламък и огнепроводен шнур..) се разрешава само в рудници, които не са опасни по газ и въглищен прах, както и в откритите рудници. Хр. Марков и др., ТБМП, 114. Тютюнът се суши по два начина — на слънце и в огневи сушилни. Осн. сел. стоп. VIII кл, 80. Земледелието на Европа,.., е имало да премине,.. — през така нареченото огнево стопанство, което е изисквало.. изгарянието на лесове и преобърщанието им в ниви. Бълг., 1902, бр. 531, 2. Огнево рафиниране на медта.

3. Воен. Който се отнася до стрелба, бой, сражение; боен. Имаше заповед да не се стреля без разрешение на командира, за да не се открият нашите огневи точки. Ив. Мартинов, ПМ, 166. След като зае позиция, турската артилерия също откри огън. Започна напрегнат огневи двубой. Д. Линков, ЗБ, 131. На долния етаж в три зали са подредени огневите кабинети за различните видове стрелково оръжие и за родовете войски. НА, 1963, бр. 4675, 1. Огнева позиция. Огневи полигон. Огнева подготовка. Огневи средства. Огневи взвод. // Който се отнася до бойните възможности на военна част, определяни от въоръжението; боен. Въпреки жертвите дружините на полка излизаха от боя със засилена огнева мощ. П. Вежинов, ЗЧР, 230. Огромното немско огнево и числено превъзходство почна да си казва думата — българските части бавно се огъваха и отстъпваха назад. П. Вежинов, ЗЧР, 146-147. Огнева сила.

4. Остар. Книж. Огнен, горящ. Земята е била пламтяща огнева стихия. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 95.

5. Прен. Остар. Книж. Който съдържа страст, жар; огнен. Какви характери, каква воля, какво правдиво огнево слово притежаваха [тези скромни хора]. Т, 1954, кн. 10, 39.

◊ Огнева линия. Воен.; Огневи рубеж. Воен. Нежел. Място на фронт, където се развиват най-активни бойни действия. Тяхната рота,.., се разположи в някакво унгарско село недалеч от огневата линия, между две хълмисти възвишения. Ив. Мартинов, СК, 33. Мишените бяха поставени и граничарите се изправиха до огневия рубеж. Б. Несторов, СНР, 100-101.