О̀ГНЀВЍЦА

О̀ГНЀВЍЦА ж. Остар. и диал. Огница, огненица. По пладне на другия ден раната на евреина беше се обърнала на живеница и раненият, обзет от огневица, бълнуваше. П.Р. Славейков, ЦП V, 59. По времени болгарете возненавидоха Петра и изпъдиха го от царството. А он отиде в Едрене и тамо умря от огневица (тежка болест). Хр. Павлович, Ц, 53. Безмерните му трудове, а тъй също и развратът,.., довели го в неизцерима огневица. Н. Михайловски, ОИ (превод), 251.

Списък на думите по буква