ОГНЕЗАЩИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЕЗАЩЍТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Спец. Който повишава устойчивостта на материали и конструкции към огън, горене, поради специални трудно запалими вещества в състава си. За предпазване от пожар дървесината се импрегнира с огнезащитни вещества. Вл. Брънков и др., СД, 234. В градовете и селата трябва да се намажат откритите дървени конструкции, особено таванските, с огнезащитни разтвори, мазилки или бои за предпазване от лесно запалване. Н. Иванов и др., ГО, 78. Текстилната промишленост произвежда разни видове огнезащитна тъкан. ВН, 1959, бр. 2506, 4. Огнезащитна боя.