ОГНЕМЕТАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЕМЕТА̀ЧКА ж. Истор. Огнехвъргачка (във 2 знач.); огнемет, огнеметка. Ревът на въодушевление у обсадниците заприлича на буря. Над тях през стената отново летяха катранивите запалени пръти

от огнеметачките. Й. Вълчев, СКН, 196-197. По пътя свободно се придвижваха обозите, пехотата, огнеметачките и стенобитките. Й. Вълчев, СКН, 161.