ОГНЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ГНЕНО нареч. Рядко. 1. Като огън, със светлината, топлината, цвета на огън (в 1 знач.). Стана по-тъмно и по-огнено све‑

теха светкавиците. Й. Йовков, СЛ, 115. Нека бяга времето крилато,/ ний го гоним в светла шир и бури/ и блестят косите ни кат злато/ в грейналите огнено лазури. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 156.

2. Прен. Поет. Със силна страст, жар; страстно, пламенно. Професорът запя огнено с войнствени ръкомаханета тропаря. Ив. Вазов, Съч. ХV, 121. След малко на дъсчената маса ще се изправи някой от командирите.. — ще заговори силно, справедливо, огнено! П. Вежинов, НС, 244. Щом погледах дъщерята, усетих че са те същите две очи, които толкоз огнено ме гледаха от зад кафезът, та изтръпнах и почервенях. Св. Миларов, СЦТ, 25.

ОГНЕНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни и съществителни със значение: а) Който е свързан с огън (в 1 знач.), напр. огнено-газов, огненодишен, огнено-поклонен, огнено-поклонник. б) Когато излъчва, има светлина, топлина, цвят на огън; огнено, напр. огненоблестящ, огненопарлив, огненоярък, огненокървав. в) Огнено, страстно, пламенно, напр. огненопризивен, огненобунтовен, огненострастен и др.