ОГНЕНОСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЕНО̀СЕН, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. 1. Рядко. Който предизвиква огън, който възпламенява. Той провери дали фитилът е добре свързан с купчината динамит. Запълзя заднишком и стъпка по стъпка,.. проверяваше сивата, огненосна лента. Д. Спространов, С, 349.

2. Поет. Който се отнася до бунт, борба. Аз съм носил житно злато,/ хляб за множество народи,/ лодки с блянове крилати, / шлепове и параходи — / но такава мисия светла/ вест такава огненосна,/ никога през вековете/ ни съм носил, ни ще нося. Н. Хрелков, ДД, 144.

3. Остар. Огнестрелен; огнен. От изнамерението на топовете до изобретението на револверът минаха ся цели три векове. .., видните (оптически) орудия.. ся усовершенствуват толкоз медленно, колкото и огненосни оружия. Ч, 1871, кн. 9, 259-260.