ОГНЕНОЧЕРВЀН

ОГНЕНОЧЕРВЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има яркочервен, пурпурен цвят като цвета на огън. Преминаващите товарни влакове пръскаха огненочервени искри, колелетата гърмяха. А. Михайлов, ДП, 16. На бутониерата на палтото му се усмихваше една огненочервена хризантема. Д. Спространов, С, 351-352. На брезите, трепетликите, липите, кленовете блестят на слънцето огненочервени златожълти листа. Бтн. V и VI кл, 5. Лицето на стария Славейков запламтя огненочервено в рамката на белите коси. Той се задъхна. В. Ге‑

новска, СГ, 507. Огненочервен мак. Огненочервен залез. Огненочервена коса. Огненочервена лава.

2. Като същ. огненочервено ср. Огненочервен цвят. Есен, когато букът, трепетликата, брезата и липата започнат да се багрят с лимонено, огненочервено и портокалово,.., човек не може да откъсне очи от тая картина. Ем. Станев, ЯГ, 53.

— Друга (диал.) форма: огненочървѐн.

Списък на думите по буква