ОГНЕПОКЛОННИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЕПОКЛО̀ННИК, мн. ‑ци, м. В някои източни страни — член на религиозна общност, секта, която изповядва огнепоклонничество. Персите изпръво били огнепоклонници. Г. Йошев (превод), КВИ, 46. В по-голямата част на този квартал живеят парсите (огнепоклонниците). Те са персийски преселници,.. В Индия те намерили търпимост и гостоприемство. Ек. Мечкова, СМ, 10. Подобни храмове [на светлината] и една малка част от старовременните огнепоклонници съществуват и до днешният ден. Знан., 1875, бр. 8, 116. В Персия има еще до днешен ден много огнепоклонници. С. Бобчев, ПОС (превод), 246. Секи огнепоклонник ще да премине през мостът.. и, ако остане непорочен, Ормузд ще да го награди с сичките блаженства. Знан., 1875, бр. 8, 118.