ОГНЕПРОВОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЕПРОВО̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Спец. Обикн. за шнур — който е свързан с взрив и служи за подпалването му от разстояние, за да не пострада лицето, което го възпламенява. Огнево взривяване (с открит пламък и огнепроводен шнур..) се разрешава само в рудници, които не са опасни по газ и въглищен прах. Хр. Марков и др., ТБМП, 114.