ОГНЕСТРУЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЕСТРУ̀ЕН, ‑у̀йна, ‑у̀йно, мн. ‑у̀йни, прил. Поет. 1. Който излъчва огън, топлина, светлина. За зора огнеструйна копнея,/ а слепи ме с лъчите си тя. Д. Дебелянов, С 1936, 17. ^● Обр. Животът тук, вкован и тежък,/ в ръждата робски се държи,/ не вижда златните залежи/ във огнеструйните души! Т. Траянов, П, 33.

2. Който се състои от огненочервена гореща маса, от лава или кръв. ^● Обр. И в бурната пещ на борбата/ грамадата черна хвърли,/ и спри се да видиш, когато,/ сред мрак и оловни мъгли,/ ще блеснат реки огнеструйни. Хр. Смирненски, Съч. I, 146.