ОГНЕТЀЧЕН

ОГНЕТЀЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. За вещество, материал — който е в състояние на гореща течна маса; огненотечен. От горната част на пукнатината [на вулкана Етна] .. с голяма сила се отделят газове, а в долната ѝ част.. като от доменна пещ при изригване блика огнетечна лава. Хр. Тилев, В, 43. — Виждам нашата земя преди много милиони години — неспокойна, бунтуваща се от напора на вътрешни сили. Тя изхвърляла из недрата си огнетечна маса и се разтърсвала от разрушителни спазми. В. Цокова, ВС, 17. По тези "магмени ръкави", в които магмата бе застинала в устрема си към повърхността, бе най-леко да се достигне огнетечния пълнеж на земята. ВН, 1958, бр. 2121, 4. Огнетечна стъклена маса.

2. Който е свързан с наличие на такава гореща течна маса. Под съмнение е схващането за огнетечното състояние на земното кълбо в първите моменти от неговото съществуване — изходна точка на контракционната хипотеза. М. Несторова, ДЗК, 54.

Списък на думите по буква