ОГНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЀЦ, мн. (рядко) огньо̀вцe, м. Диал. Умал. от огън; огънче, огънчец. Настаниха гостите край огнището, запалила бе там огнец баба Яна и пържеше яйца в почерняло тиганче. Д. Талев, ПК, 376. Поповете и там бяха запалили огньовце и почваха освещаването на жътвата. Й. Вълчев, РЗ, 129. Единственото нещо, което поддържаше огнеца на нашата любов, си оставаха писмата. Ас. Станоев, П, 84. Внуците били честити,/ с бузки — ясен руменец./ А на дядо Рад в очите/ греел радостен огнец. Цв. Ангелов, НП, 74. На припалена пещ малко огнец ѝ трябва. Погов., П.Р. Славейков, БП I, 292. Няма огнец без димец. Погов. Н. Геров, РБЯ III, 331. // Пламъче. Дълго не можа да щракне запалката си. Най-сетне белият огнец лизна върха на цигарата. В. Ченков, ЗХ, 58.

◊ До̀ ще лула за огнец, турна ще ѝ пепелец. Диал. Казва се като закана към някого, който отказва някаква услуга, че при случай ще му се отвърне по същия начин, няма да му се услужи. Пазя (вардя) като огнец. Диал. Много внимателно пазя нещо. Там хората от залъка делили — / при студ под керемида да се сврат,/ като огнец я [Лиляна] вардят с всички сили,/ като надежда я закрилят с гръд. Бл. Димитрова, Л, 202.