ОГНИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Огнен. През върбите на острова стрелна огнив светлик, полута се лъжливо, че току се разкърши над водите и лъкатушно пропъпли отсам, до самото село. А. Страши‑

миров, А, 8. Един огнив кон хвърли пред очите на младата графиня.. по-малкия брат на графа. Б. Горанов, ЖГС (превод), 93. — Додето такива огниви чувства пламтят из отечеството, Дориовците ще стоят непокътнати. Ч, 1875, кн. 15, 21.