ОГНЍВО

ОГНЍВО, мн. ‑а, ср. В миналото — уред за палене на огън, използван и като точило, направен от извита или правоъгълна стомана, която при удар върху кремък предизвиква искри, възпламеняващи фитил, прахан или други запалителни материали (обикн. прикрепени към стоманата). По ония времена хората нямаха кибрит, а си кладеха огъня с огниво и прахан. А. Каралийчев, ПС I, 187. Сусо бие с огниво върху кремък, за да хване огън и запали цигарата си. Й. Радичков, БФ, 65. Дохаждаше уж да си купи тютюн, фитил за огнивото,.., поръчваше си само една чашка ракия и все бързаше да си ходи. Й. Йовков, ВАХ, 157. За да ся улови огън с тръкание дръво о дръво, иска ся много повече труд, отколкото кога ся цвека с огниво о кремик. Лет., 1875, 174. Други имали широки пояси, в които стърчели ножове, големи огнива или ключове. Н. Райнов, КЧ, 45.

ОГНЍВО

ОГНЍВО. Остар. Нареч. от огнив; огнено, пламенно, страстно. — Не видяхте ли как огниво целуваше откритата ѝ ръка? Ч, 1875, кн. 14, 7.

Списък на думите по буква