ОГНИЧАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ГНЍЧАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Който има огница, който е обхванат, болен от огница. Огничав бивол.

2. Прен. Трескав, неспокоен. И стремленията на душата ги наследува.., едно загрижвание настръхнало и огничаво, каквото страдат запрените зверове, които всякога остават наежени. П.Р. Славейков, ОЛ (превод), 14.

3. Като същ. огничавото, мн. няма, ср. Време, когато върлува огница (обикн. чума, тифус и под.).

◊ Огничаво биле; огничав бурен. Диал. Огниче (във 2 знач.); огничище (Т. Панчев, РБЯд).