ОГНЯНЍК

ОГНЯНЍК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Нар.-поет. Епитет на змей, който бълва огън; огнен змей, змей огнянин. Рада на вода ходила/ на змеевите кладенци,/ ходила и се връщала;/ среща ѝ идат два змея,/ два змея, два огняника. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 331.

Списък на думите по буква