ОГНЯ̀НИН. мн. няма, м. В съчет.: Змей огнянин. Нар.-поет. Епитет на змей, който бълва огън; огнен змей, огненик. — Леле змею, леле горянине, / горянине, змею огнянине; / я не смеем, змею да те гледам / а то нели, змею, да те любим! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 276.