ОГО̀Л

ОГО̀Л неизм. прил. Обикн. в съчет. Огол гол. Диал. Съвсем, напълно гол; гол-голеничък (Н. Геров, РБЯ). Коа отвори торбата, виде.., пилето и погачата: — А-а, рече, чекай да му сѐ гостам.. Изеде сабайлето се и се наруча арно и се слече огол-гол. Нар. прик., СбНУ ХV, 91.

— Вер. от тюрк. от монг. огоо, огоот 'съвсем, изцяло' (М. Москов, Наречия от тюркски произход. Сб. Доклади. Юбилейна научна сесия, посветена на 1300-годишнината на Българската държава и 10—годишнината на ВПИ. 20-22. X, 1982, 17, 123—127). Друга форма: огу̀л.

Списък на думите по буква