ОГОЛВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГО̀ЛВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от оголвам и от оголвам се. Стъклена плочка се покрива с парафин или восък. След това с остър предмет се прави надпис или рисунка до оголване на стъклената повърхност. Хим. VII кл, 1965, 97. Ерозия, стигаща до пълно оголване на повърхните скали, се наблюдава върху големи площи, например източно от Кърджали. Пр, 1954, кн. 1, 20. Първият клин, който така язвително се заби в душата на българския войник и който предизвика нейното заболяване, беше вторият букурещки договор и въпросът за Северна Добруджа;.. Третият, четвъртият и т. н. клинове, това са кражбите на правителството, оголването и огладняването на войската. Ал. Стамболийски, ДС, 38. И ако се спре преселението на хората от Селището, то се спира оголването откъм българи на цяло Подгорие. Д. Яръмов, БП, 167.