ОГОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОГО̀ЛЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оголя като прил. 1. За човешко и животинско тяло или негова част — който е без естественото си покритие (месо, косми, кожа); оголял, гол. Той имаше рядка сива коса, която напразно се мъчеше да прикрие оголеното му теме. К, 1967, кн. 7, 1. Тя имаше хубави, зелени очи, но почти без мигли .. Той отново вдигна очи към тия оголени клепачи. М. Грубешлиева, ПИУ, 11. Един стар пес с провлечена рунтава опашка се задава отсреща, захапал оголена животинска кост. А. Каралйичев, ТР, 40. Оголен череп. // За зъби (на животно) — който се показва, вижда застрашително поради враждебно отношение на животното към някого. На ръба на поляната, над пътя, изскочиха четири-пет огромни овчарски псета, рунтави като мечки, с железни оглавници на вратовете и с оголени зъби. А. Дончев, ВР, 13. Вълкът ме видя, но не се спря, а тръгна срещу мене с настръхнала козина и оголени зъби, решен да се хвърли отгоре ми. И. Петров, ЛГ, 107-108.
2. За човешко тяло и негови части — който не е покрит с дреха, облекло; разголен. Ние с Филарета едва можахме да забележим в амбразурите на моста налягалите по камените человекоподобни същества, оголените меса на които изглеждаха като бледни петна под прогнилите изпокъсани одежди Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 75. Той
[Евгени] .. нареди да пренесат Росинка веднага в операционната зала и сам се зае с нея. .."Мила, мила! — галеха треперещите му пръсти оголеното ѝ бяло рамо. Д. Ангелов, ЖС, 288. Оголени колене.
3. За растение, растителност — който е останал без листа, шума; оголял. Край дънера на оголено дърво,.., лежеше труп. Хр.Смирненски, Съч. III, 226. Студеният октомврийски вятър клатеше оголените храсти в градската градина и яростно разлюшкваше поройния дъжд. М. Грубешлиева, ПИУ, 175. В далечината тъмнее оголена горичка. З. Сребров, Избр. разк., 122. Зима налегна оголени вейки,/ вихрено гордо време лети! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 168. // За площ, обикн. растителна — който е без трева, растителност; открит, гол, оголял. Под самите склонове на планината, отдето нагоре се подемат балканските чуки и долища, а надоле се спуща към селото широкото оголено поле, се е свряла гиздавата Букова Поляна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1. Скоро служебният файтон на Тенев леко се понесе по прекия път за Старосел сред оголени ниви, пожълтели царевици и печална, дълбоко напукана от сушата земя. Ст. Марков, ДБ, 314. В Невестинския технически горски участък .. са залесени вече около 400 декара оголени площи. ОФ, 1958, бр.4195, 1. Четниците му лазеха край оградите, един след друг прибягваха по оголените места и като оставиха един убит, навлязоха в стария буренясал окоп, а оттам в дола. Ем. Станев, ИК III и IV, 467. Оголен хълм.
4. Който е пуст, празен, в който няма нещо, с което е бил изпълнен или покрит; оголял. Ще утихне оголеното крайбрежие, и в черната му длан,/ сред пясъка и водораслите ще блеснат влажни раковини. Е. Багряна, ВС, 77. Научи са за цените на бакалската стока, упазари колкото му трябаше,.., и в няколко дни изпълни и нареди сичко добре, изново оголените два дюгена са украсиха околовръст със стока. Ил. Блъсков, ПБ II, 56-57.
5. Който е останал без обикновеното си покритие, покривало, обвивка и под.; гол, открит. Очите и на двамата се спряха върху оголената пружина на кревата. М. Грубешлиева, ПП, 121. Русият бързо докосна ръката на Пешо с оголените жици. Електрическата искра разтърси слабичкото тяло на момчето. П. Вежинов, СО, 148. Селяните, които идваха в дюкяна на баща ми, въртяха разговорите си все около опасността от измръзване на оголените посеви. Г. Белев, ПЕМ, 21. Поради дезинфекциозната си сила то [лекарството за зъби] .. премахва чувствителността на оголените, вследствие обелвание на венците, зъбни шийки. БД, 1909, бр. 1, 4. Оголена сабя. ● Обр. Тя [Ирина] беше направила още една крачка към разбиране на истинския му образ, виждаше го [Борис] оголен и тъп, лишен напълно от морално съзнание, от елементарна човешка способност да прави разлика между добро и зло, между подлост и достойнство. Д. Димов, Т, 341.
6. За сграда, стени — който е останал без покрив, прозорци и др. обикн. вследствие на разрушение; оголял. Грамади срутени къщи и над тях — високи, оголени стени. Г. Райчев, Избр. съч. II, 43. На покрива на къщата се покатериха няколко стражари. Те се изправиха,.., и започнаха да чупят керемидите с брадви.. Над оголения и ощърбен покрив остана да стърчи някак самотно и чудновато само тухленият комин. Г. Караславов, Избр. съч. V, 199. В полите на тия два акропола, оголени, овдовели и обезчестени, се гушат сега нововремски, малки, неважни къщици. Ив. Вазов, Съч.XIV, 29.
7. Прен. Остар и диал. Който е лишен от материални средства, имущество и живее в недоимък, бедно; обеднял, осиромашал, оголял. Дядо Колю беше свършил отдавна своя разказ и чакаше с отчаяно нетърпение разрешението на жизнения за него въпрос, от който зависеше не само неговата съдба, но и съдбата на неговите оголени деца. М. Георгиев, Избр. разк., 218. Изпращат са бюлюкбашии по селата да сбират пари за данъци от оголените, обраните и боси бедняци българе! НБ, 1876, бр. 36, 142. Татарите грабят, оголят/ народа оголен, ограбен. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 62.
8. Остар. Обикн. с предл. от. Който е останал без нещо, лишен е от нещо, назовано от съществителното след предлога; оголял. Пред мене стоеше неумолима, оголена от всяко облекчително извинение, лековерността, с която се беше предприело [въстанието].К. Величков, ППСъч.I, 15. И действително това [претопяването] беше много приятна идея за една власт, що имаше в ръка участта на един оголен от всяко политическо право народ. З, 1867, бр. 7, 25. Человече! Каква полза има за теб от това [славата], когато ти,.., щеш да бъдеш длъжен да останеш пуст .. освен това оголен от всяка добринка. П. Р. Славейков, СК, 11. Каква наслада болна душата жадно пие/ във шопота чаровен, в покоя на гората!/ Шум есенен прощален на вехнещата младост,/ въздишка на живота от блянове оголен. Ив. Вазов, Съч. III, 72.