ОГОЛЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГО̀ЛЕНО нареч. 1. Като сказ. опред. при гл. съм. Означава, че някъде, на някакво място няма растителност или друго нещо, което да го покрива, закрива. В низината дърветата са окастрени и оставени нагъсто едно до друго, а по наклона е доста оголено. РД, 1961, бр. 69, 3.

2. Открито, неприкрито, без недомлъвки. Той се чувстваше достатъчно силен мой приятел, за да ми отговори съвсем оголено: — .. Всяка нова актриса ми привнася нещо към образа по свой начин. Р. Ралин, ВМ,

57. Той имаше възгледи, доста различни от неговите, които изразяваше без недомлъвки, малко грубо и оголено. Д. Фучеджиев, Р, 144.

3. Спец. Без достатъчно художествени средства; декларативно. За разлика от някои съвременни наши произведения, отрицателният герой тук [в "Обикновени хора"] не манифестира оголено във всеки отделен момент своята идейна същност. Лит. XI кл., 327.