ОГОНВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГО̀НВАНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ от огонвам¹ и от огонвам се; заграждане, ограждане.

— От А. Дювернуа, Словаръ болгарского языка, 1885.

ОГО̀НВАНЕ² ср. Остар. Отгл. същ. от огонвам² и от огонвам се; яздене, обяздване.