ОГОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОГОРЀН
ОГОРЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от огоря като прил. Диал. Огорял, изгорял. После извади живи въглени и огорена пепел, тури и тях също в котела, вдигна се пара, сместа .. заклокочи. Й. Радичков, СР, 159.