ОГОРЧА̀ВАМ

ОГОРЧА̀ВАМ1, ‑аш, несв.; огорча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Причинявам огорчение, душевна болка на някого; наскърбявам, натъжавам. Той [Борис Глаушев] можеше винаги да се откаже от всяка своя мечта, от всяко свое желание,.. за да не огорчи, за да не наскърби някого, за да не причини болка някому. Д. Талев, И, 36. Греховете и престъпленията огорчаваха сърцето му и го докарваха до възмущение. Елин Пелин, Съч. IV, 28. Особено го огорчавали забележките на заместник-главния учител, който не одобрявал някои от методите му на преподаване. Ст. Грудев, ББ, 13. Този тон на младия отпускар не се хареса на Гашков. Този тон го обиди, огорчи го, ядоса го. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 126. Но аз глъбоко почитам майка си, която мя е отгледала с толкоз труд и мя обича с неизказана нежност. Предпочитам да умра, отколкото да огорча такава добра майка. М. Балабанов, С (побълг.), 115.

2. Изпълвам с огорчение, неприятности нещо. И го молеше да бъде опростена за това, с което е огорчила някой негов час и му е причинила терзание. П. Константинов, ПИГ, 40. Като знаеха и разбираха как могат да се ползуват от произвола в отоманското царство.. някои християнски народи.. огорчиха безкрайно живота ни в земите, дето сме се заселили от преди 1500 години. Лет., 1909, 5. Други.. не са наеха да попитат за свръшъкът на царството си .. от страх да не огорчат веселбата, която имаха на той час. БО, 1847, бр. 3, 10.

3. Остар. Настройвам враждебно, разгневявам някого. Сяка проляна капка от славянска кръв тежко ще падне на милиони сърца.. — ще огорчи и разпали чехите, поляците, русите. НБ, 1876, бр. 22, 87. Желаеш ли да надвиеш врага си без оружие? Желаеш ли да го огорчиш и да го направиш да побеснее? А. Гранитски, ПР( превод), 101. огорчавам се, огорча се страд. Учудваше го лутането, неумелостта, наивните грешки, с които се огорчаваха хората, и разбираше, че то е било белег на времето и резултат на неопитност. Д. Фучеджиев, Р, 307.

ОГОРЧА̀ВАМ СЕ несв.; огорча̀ се св., непрех. 1. Започвам да изпитвам огорчение; наскърбявам се, натъжавам се. Той се огорчаваше, че градината с овошките и миндаловите дървета .. стоеше неразчистена и буренясала. Ив. Вазов, Съч. VII, 92. Старата обаче замина рано сутринта, без да им се обади. Синът се огорчи, снахата забрави снощните си благородни пориви, нарече я "простачка" и замалко да се скарат пак. М. Грубешлиева, ПП, 93. Сърцето на Цвета често се огорчаваше, но тя понасяше леко всичко. Елин Пелин, Съч.III, 126. С голяма радост получих Вашето писмо от 21 августа, но много са огорчих като видях в него какво зло ви е постигнало у дома. АНГ I, 452.

2. Изпълвам се с огорчение, с неприятно чувство. Тая вечер щях да се годявам.. И тоя ден, обречен за радост, се огорчи. Моя Мечо беше се изгубил. Елин Пелин, Съч. IV, 232.

3. Остар. Настройвам се враждебно, разгневявам се. Този френски завоевател [Наполеон], като победи Прусия, принуди я с договори да не може да държи по-много войска от 42 000.. Пруский народ ся огорчи до най-висока степен против френския завоевател. Лет., 1871, 212.

ОГОРЧА̀ВАМ

ОГОРЧА̀ВАМ2, ‑аш, несв.; огорча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Придавам горчив вкус на нещо; вгорчавам. Кой как хапнеше от жълъдовидния хляб, пийваше веднага и вода, че залъкът засядаше на гърлото му и огорчаваше цялата му уста. Кр. Григоров, Н, 200. огорчавам се, огорча се страд.

Списък на думите по буква