ОГОРЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГОРЧЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от огорча и от огорча се като прил. 1. Обикн. като сказ. опред. Който изпитва огорчение, обхванат е от огорчение. Всички знаеха, че само преди шест месеца големият писател [Пенчо Славейков] трябваше да напусне отечеството си и да живее в чужбина — огорчен, болен и в немотия. К. Константинов, ППГ, 227. Макар да бе здраво изморен, тая вечер той [Пешо] заспа едва след полунощ. Чувствуваше се огорчен и обиден, тежаха му думите на баща му. П. Вежинов, СО, 18. Майка му [на Романов],.., дълго се противи, но синът не я послуша, венча се набързо и предостави на огорчената си майка да опитоми малката дивачка. М. Грубешлиева, ПП, 14. Отпаднал от умора,.. аз седя унесен над изписаните листове и тягостни мисли измъчват огорчената ми душа. Т. Влайков, Съч. III, 48.

2. Който изразява огорчение. Няколко минути хлипа с тих, беззвучен плач, после се изправя, бърше очите си и с обидено и огорчено лице започва да разглежда стаята. А. Гуляшки, СВ, 152.

3. Остар. Възмутен, недоволен, разгневен. Човек би видял как огорчените и отчаяните жени би разкъсале на късове издателите, ако те в нея минута да бяха са мернале пред очите им. НБ, 1877, бр. 64, 249. Народът днес е огорчен и никаква сила не е в състояние да го накара изново да почита онова, на което той отдавна вече гледа с презрение. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 105.