ОГОРЧЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОГОРЧЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Неприятно чувство на душевна болка, мъка, неудовлетворение, предизвикано от несправедливо отношение или проява, упрек, пренебрегване, разочарование от нещо и др.; горчивина. Голямо и тежко огорчение скъта той в сърцето си. Никой не искаше да го изслуша, никой не вярваше в таланта му. Л. Дилов, ПБД, 8. Един тъмен облак хвърляше сянка върху делата на водачите народни: той беше огорчението от несбъднатия народен копнеж за събиране на всичките българи под едно държавно знаме. А. Каралийчев, ПГ, 202. Огорченията в младите сърца не са трайни. Ив. Вазов, Съч. XX, 39. Каравелов се учел усърдно, но за огорчение на своите родители не станал търговец. С, 1954, кн. 3, 117. Такова ругателство нанося голямо огорчение на добрий богопочитател, когато гледа да ся хули и ругае святинята, която почита и служи. П. Кисимов, ОА II (превод), 97. Чувство на огорчение △ Казвам с огорчение нещо. △ Преживявам много огорчения.
2. Обикн. мн. Действие, събитие, преживяване, което предизвиква такова чувство. Огорченията на ятака се свеждаха до три пачки патрони,.. Донев си имаше по-други огорчения и бе забравил да вземе гайдата. С. Сивриев, ЗСБ, 253. Несгодите и лишенията, огорченията и болестта не са в състояние да сломят творческата воля и да понижат съзнанието за дълг пред поробения народ у Б. Петков. Ив. Унджиев, ВЛ, 29. Имаше обаче за нас, българската депутация, мигове на малки огорчения. Ив. Вазов, Съч. XI, 63. Тия добри хорица [дейци за народно образование], без да гледат на множеството спънки и огорчения,.., с голямо търпение са следвале святото си дело. Ил. Блъсков, ДБ, 85. Понасям огорчения.
3. Остар. Чувство на силно възмущение, недоволство, гняв. Може да ся въображава огорчението, което ся появи между народът, когато ся произнесе слухът, че царът сам си бил подпалител на градът. Ф. Фолкен, ИХЦ(превод), 19. — В Англия е закипяло огорчение против турците. НБ, 1876, бр. 14, 56. В Цариград владее голямо развълнувание и огорчение. НБ, 1876, бр. 4, 16.
◊ Изпивам/ изпия <до дъното> чашата на огорченията. Книж. Изтърпявам, понасям докрай обиди, неприятности, огорчения. Аз изпих чашата на огорченията до дъното и сега жадувам да вкуся от сладкия нектар на отмъщението. Ив. Вазов, Съч. XX, 161. Последнята чаша на огорченията в живота той изпи во време на русенския бунт. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 65-66.
— С. Врачански, Неделник, 1806.