ОГОРЧЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГОРЧЀНО. Нареч. от огорчен; с огорчение. Няма да ѝ се кара, само ще мълчи огорчено. Тя ще го разбере и ще се разплаче от разкаяние. И. Петров, НЛ, 198. — Мамо, нали ти казваше, че нищо няма да крием един от друг? — Разбира се, момчето ми. — А ти криеш — каза огорчено Петьо. Ем. Манов, ДСР, 476.