ОГОРЧИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГОРЧЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Който причинява огорчение, душевна болка, недоволство; горчив. Ако новината е жалостна или огорчителна особно за лицето, на което се отправяме, тряба да я написваме тъй, щото да не огорчим изеднъж приятеля си. Д. Войников, РС, 105. Когато му разправих .. за тебе и му казах колко добре ся обхождаш ти с нас,.., без да сме си казали някогажд някоя огорчителна или сърдита дума, той си тури на умът да ся склони да ся ожениш с дъщеря му. М. Балабанов, ДБ (превод), 32.