ОГРАБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГРА̀БВАМ, ‑аш, несв.; огра̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Грабя, присвоявам незаконно и обикн. по насилствен начин изцяло или в голямо количество чужда собственост (пари, ценности и др); обирам, окрадвам. Турците ограбиха сичко, щото намериха в колибата. П. Хитов, МП, 6. Сичката им покъщнина ограбиле и отнесле с кола. НБ, 1876, 7. Те са впуснали в делфийския храм и като ограбили от там съкровищата, употребили ги за наем на войски. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 231. Нали е Балю бекрия,/ извади остри ножици,/ та ѝ скутове отреза,/ ограби сребро и злато,/ па си от Вела побегна. Нар. пес., СбНУ XLIX, 324.^● Обр. Всички тия хора.. сега ѝ се видяха далечни, чужди и безсърдечни. Те стояха пред нея като крадци, дошли да ограбят скъпоценностите на нейния пищен сън. Елин Пелин, Съч. II, 116. // Вземам незаконно и насилствено от някого или от някъде голямо количество или всичко ценно, което има, носи или съдържа; обирам, окрадвам. Появи се [синът ѝ] с другари из кърищата около Сенебир, спираха и ограбваха пътниците. Й Йовков, ВАХ, 141. — Кой е? — страхливо извика старецът и през главата му мина мисълта, че сянката е на каруцаря, който е дошел да го ограби. Д. Кисьов, Щ, 255. В черквата нахълтаха башибозуците. Те се нахвърлиха върху труповете като хищни птици на леш, за да ги пребъркват и ограбят. Г. Караиванов, П, 71. — Няма янгън в нашата църква, каймакам ефенди — отговори Лазар. — Има крадци, влезли са да я ограбят. Д. Талев, ЖС, 300. Потеглиха към Шипка с надеждата, че докато турците се залисват да ограбват изоставено Габрово, ще прехвърлят планината. Д. Рачев, СС, 257. — Твоите войници ограбиха през зимата кошарите и оборите. Всичко взеха от българите! Тази пролет нашите селяни не можаха да засеят нивите си! А. Каралийчев, ПГ, 95.

2. Присвоявам по незаконен или непочтен начин чужди пари, собственост. Обсебват ръководствата на общините и безконтролно ограбват обществените средства на градовете, училищата и църквите. Ив. Унджиев, ВЛ, 17. — Прангата ли! — викаха те. — Тоя изедник, тоя кърлеж, дето е оскубал сиромашта, дето е ограбил селската мера. Т. Влайков, Съч II, 247.// Лишавам по незаконен или непочтен начин някого или нещо от голямо количество или от цялата негова собственост, пари, ценности. Костадин се боеше, че щом работата стигне до делба, брат му ще го ограби. Ем. Станев, ИК I и II, 26. Пресипналият му глас ги наричаше непрестанно разбойници и шмекери, които искаха да ограбят фирмата. Д. Димов, Т, 240.

3. Прибирам, присвоявам законно, явно, за своя облага, материални средства или плодове, резултати от труда на други; заграбвам, грабя. Неограничената възможност да ограбват [турците] труда и произведенията на българския селянин .. не допускат да се развие активна стопанска дейност. Ив. Унджиев, ВЛ, 12. Често свещеникът е бивал принуден да глоби и ограбва своето паство, за да може навреме да заплати данъка си на владиката и да спечели неговата благосклонност. Б. Пенев, НБВ, 13. Те [фанариотите] държат в невежество българския народ, за да могат по-лесно да го ограбват. Б. Пенев, НБВ, 56. Свестните у нас считат за луди,/ глупецът вредом секи почита:/ "Богат е", казва, пак го не пита/ колко е души изгорил живи,/ сироти колко той е ограбил. Хр. Ботев, Съч. 1929, 26. // Разш. Рядко. Вземам, събирам от някого или от някъде за свои нужди, полза нещо събрано или създадено от друг. Той претършува речниците, ограбва де що намира в диалектите — и материала, зет от там, пречистя, прековава, дава му боя. П.П.Славейков, Съч. VII, 177.

4. Прен. Лишавам някого от нещо важно, ценно, добро за него. Не може един разумен човек да бъде истински щастлив, ако по някакъв начин ограбва щастието на други. Г. Крънзов, Избр. п, 41. Дали наистина били сме слаби,/ та изтървахме тази алчна сган,/ която радостите ни ограби,/ или гневът ни беше разпилян? Т. Харманджиев, П, 14. Нашественици през години слаби/ земи от тебе [родината] могат да крадат,/ но могат ли следите да ограбят/ на твоя светъл и книжовен път,/ светините от твойте стенописи? Е. Евтимов, БЗ, 54. Ала огъват се насред редици слаби.../ Нима тоз бой ще им тям славата ограби,/ що озари ги при Бунар-Хисар? К. Христов, ЧБ, 236. ограбвам се, ограбя се. I. Страд. от ограбвам. Цели села постоянно са ограбват и изгарят. НБ, 1876, бр. 5, 17. В това послание императорът го пак укорял за леността и за безпечността, с които той допущал да

са ограбват римляните и да им са отнима златото. Хр. Ботев, СПДБ(превод), 24. II. Взаим. от ограбвам във 2 знач. О, не познават тамошните твари/ тъй унизителния тежък труд:/../ да се ограбват и унищожават. К. Христов, ППож.,146.

◊ Ограбвам/ ограбя залъка от устата на някого; ограбвам/ ограбя и последния залък от някого. Разг. Лишавам някого от всичко, от последните средства за препитание. Немците вече стъпиха в гроба и искат всичко да завлекат със себе си. Ако не им попречим с оръжие, те ще ограбят и последния залък от народа. Х. Русев, ПС, 86.