ОГРА̀БЕН

ОГРА̀БЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от ограбя като прил. 1. Който е останал без имущество, пари, ценности и др. вследствие на грабеж, ограбване. Трупаха се [селяните] около Цвятковата кръчма, поглеждаха през вратата и следяха с любопитство обърканите стъпки на ограбения кръчмар. К. Петканов, МЗК, 166. // Който е лишен от богатствата, ценностите си след обир, разграбване. Неговата войска [на Анибал] също много претърпяла в сраженията, а ограбените околности не могли да му доставят жизнени потреби. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 309-310.

2. Който е лишен от плодовете, резултатите на труда си вследствие на експлоатация. Ние имаме пред очите си,.., почти сичката оная част от нашия народ, която, като е обезпечена материално, обезпечена е донейде и от оние безчовечни насилия, които търпи нашият ограбен, полуубиен и беззащитен брат селянин. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 1, 2.

3. Прен. Който е лишен от нещо ценно, добро за него. Ограбен живот. Ограбено детство.

4. Който е взет, присвоен чрез грабеж, ограбване. Според последните ни известия из Цариград ограбеното съкровище на султан Азиса са възкачвало на повече от 60 мил. лири турски. НБ, 1876, бр. 3, 12.

5. Като същ. ограбен<ия(т)> м., ограбена<та> ж., ограбени<те> мн. Лице, което е лишено от имущество, пари, ценности и др. чрез грабеж, ограбване. Хванат е и Кел Паско от Хасково,.. Пускат го на заранта полумъртъв от страх с клетва, че никога вече няма да взима повече от потребното, че взетото отново ще развърне на ограбените. Н. Хайтов, ЩГ, 155. Мир на Балканите? Химера, блян — додето/ скръб на ограбени е в нашите очи,/ доде не забодем ний ножа във сърцето/ на този, който ни бездушно огорчи? К. Христов, НН, 71. ограбеното ср. Имущество, ценности, пари, които са присвоени чрез грабеж, ограбване. Те ограбиха селяните, пък ние взехме ограбеното. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 307. Всеки знаеше, че е настъпил моментът да си възвърне ограбеното, и това съзнание изпълваше хората с неподозирана решителност. Ст. Марков, ДБ, 391.

Списък на думите по буква