ОГРА̀ДА

ОГРА̀ДА ж. 1. Съоръжение, конструкция от различен материал (дъски, жилязо, тел и др.), както и каменен или тухлен зид за ограждане и отделяне на някакво място от останалото околно пространство. Зад червени тухлени огради, в огромни дворове се гушат едноетажни постройки с каменни подове, които пазят хлад. Т. Кюранов, АП, 10. Стрина Тодорана спря на мегдана и свали товара си пред черковната каменна ограда. Елин Пелин, Съч. II, 168. Той [Галчев] мина покрай могилата и отблизо видя гроба на Антица — бял каменен паметник, ограден с желязна ограда. Й. Йовков, ЧКГ, 63. Ерусалем и Панко тръгнаха към ливадата, която се отделяше от двора с ниска телена ограда. Д. Ангелов, ЖС, 70. Висока ограда. Трънена ограда. Обр. Страхът стискаше сърцата с безмилостни железни пръсти. Надежда и щит на тия люде срещу ножовете на вражата войска беше само зелената ограда на гората. Д. Талев, И, 589. // Стесн. Преграда, преградна решетка, стена и др., поставяна обикн. за безопасност. Когато стигнаха високия мост, неочаквано водачът на страшната дружина се преметна през мостовата ограда. А. Каралийчев, СР, 31. За избягване на тежките последици в опасните участъци на пътя,.. се поставят предпазни огради по ръба на платното към опасната страна. Л. Манчев, П I, 161. На едно място, гледам, дечица клекнали край локвите и правят от калта ограда на струещите води. М. Георгиев, Избр. разк., 186.

2. Остар. Стена (обикн. крепостна), която огражда селище. Тя [махалата] броеше до 200-250 къщи, сички чисто българи, преселени,.. от разни околни села, до оградата на града. Ил. Блъсков, ДБ, 17. Напразно не ликувай, славний граде!/ Обсадата ти не е снета йощ:/ По-страшно войнство пъпли с нова мощ,/ шуми пред твойте силните огради. Ив. Вазов, Съч.II, 80. Гръмна̀ха налети ужасни/ въз крепостни яки огради. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 16.

3. Прен. Остар. Нещо, което служи като пречка, препятствие за някакво влияние, въздействие; преграда. По Златния рог плуваха за насам безчислени лодки с жители, които се спасяваха от Стамбул в Пера, дето вярваха, че изключителното ѝ население от европейци .. ще им бъде ограда против всяка опасност от кипенето на мохамеданския фанатизъм. Ив. Вазов, Съч. VII, 158. Ако ли супругата му съзнае опасността от неговата невярност .. и .. са съгласи с началата на мъжа си само и само да го спасе .., тя пак ще изгуби най-драгоценното си нещо, чистосърдечието си, което ѝ служи като ограда срещу злото. П. Р.Славейков, ПВЖ (превод), 59. Якостта и неусетливостта на душата са най-доброто бранило, що може някой да опре на лошавините: то е подпорката на добродетелта и оградата на грешките. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 16.

4. Остар. и диал. Пространство, площ, затворена в очертанията на сграда, помещение, двор. Другите сгради в оградата на Малкия дворец, на които трябва да обърнем по-голямо внимание, са: една баня,.., и една голяма ограда. Ст. Михайлов, БС, 41. Вземайте си и леки постилки и не се разполагайте без нужда на веселба в манастирската душна ограда, а на откритото лоно на величествената и чиста майка природа. Ал. Константинов, Съч. I, 242. Минало е вече онова время, кога науката е била едно голямо тайнство, което ся е заключавало в тесните огради на Академиите. СбПер. п I, 55. Той като звяр пъхтеше безпомощен в тясната ограда на тъмницата си. Ив. Вазов, XXIII, 8. // Диал. Отделена чрез заграждане площ с някакво предназначение, обикн. за добитък; отделение, ограждение; оградчина. От двете страни на моста, на едно голямо пространство се виждат огради за добитъка и кочини за свинете. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 54. Да избираме или предпочитаме сутрешното мляко отколкото вечерното и от тези животни, що пасат по полето, отколкото онези, що стоят в оградата. У, 1871, бр. 9, 141.

5. Остар. и диал. Нива, градина, пасище и др. извън селище, оградени обикн. чрез плет, колове; заграда, оградня, ограде. Хергелетата и яловината свободно се скитаха денем из оградите, ядяха сламата до насита направо от саплъците. Й Йовков, Ж 1920, 64. Деляха [братята] ниви, огради / и

бащини си ливади. Нар. пес., СбНУ XXVI, 88.

6. Остар. Сграда. Забележителните огради, които украсяват този хубав град [Брюксел], разположен на р. Сена, са: черковата Св. Гудул, Университета и много книгопечатни домове. С. Бобчев, ПОС (превод), 153. Те [предателите и убийците] същите ще се яват в свещената ограда на Народното събрание, като представители на българския народ. С, 1894, бр. 1503, 1. За българската интелигенция дигам тост,..: и ония благодарни труженици, които възпитават младото поколение в училищната ограда. Ив. Вазов, ПЮ, 54. От върха [на виенско колело] .. пред очите ти се разстила цялото изложение [в Чикаго]. От върха нашето око проникна .. в оградите на стара Виена, на .. лапландското и китайското село. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51.

7. Прен. Остар., понякога поет. Място, кът. Славянска Беседа е мирна ограда, / за дружба сърдечна, за чиста услада,/ страстта тук немей. Ал. Константинов, Съч I, 293. Аз чакам жетвения месец юний,/ аз чакам неговата знойна радост/ очите ми с утеха да целуне — / че ще напусна родната ограда. Е. Багряна, ВС, 41.

8. Диал. Неясен, блед кръг около луната, когато времето е мъгливо и ветровито; харман. Що ме йе мило и драго/ на небо месец да гледам,/ окол месецът ограда. Нар. пес., СбВСтТ, 357. Около месец ограда,/ у оградата трапеза,/ у трапезата светии ‑/ кой от кой светец най-горен? Нар. пес., СбНУ XLIV, 166. Когато около месеца има ограда, ще вали дъжд. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 332.

Списък на думите по буква