ОГРАДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ГРАДЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Ограда (в 5 знач.); оградня, заграда. Аз закачих оцедника на пирончето, дето е в кюшето над чутурата, па отидох по края окол оградето да бера трева за телето. Т. Влайков, Съч. II, 2-3.

— Друга форма: о̀граге.