ОГРАМА̀

ОГРАМА̀ ж.Диал. Според народни поверия — заболяване, причинено от зли духове, от попадане, минаване на "нечисто" място и под.; оградисване, уроки, урочасване. Па и болестта беше чудновата — никой ѝ не отбираше. Лекуваха я и от ограма, и от магия, какви ли билки не ѝ даваха — нищо не помогна. СбЗР, 23. На такива места отвратни човек може да налети на ограма и др. болести. СбНУ, XXIX, 260.

Дигам/ дигна (нагазвам/ нагазя) ограма. Диал. Разболявам се от ограма, хваща ме ограма; оградисвам, урочасвам. Легнала Стана, заспала,/ на самодивско падало./ Връла ограма дигнала,/ та лежа Стана, та лежа/ до осем, девет години. Нар. пес., СбНУ XLIV, 39. Ограма да нагазиш. Клетва, СбНУ XI, 165.

— Тур. uğrama.

Списък на думите по буква