ОГРАМОТЯ̀ВАМ

ОГРАМОТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; ограмотя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя някого грамотен. В началото на войната този млад руснак бил неграмотен. Неговите другари в армията го ограмотили. Г. Караславов, Избр.съч.IV, 79. — Ами жените,

тях няма ли да ограмотяваме? — попита учителката след време, когато селяните вече пишеха разкривени букви и сричаха в буквара. Б. Несторов, СР, 168. // Разш. Давам на някого елементарни познания по нотно писмо и музика. Събира около себе си музикално надарени младежи, които ограмотявал и подготвял за участие във формирания от него хор и оркестър. НК, 1958, бр.47, 3.

2. Обикн. с нареч. или непряко доп. Давам на някого познания в определена област на живота или науката, означена от пояснението. — "Иде ли" е разказ от Иван Вазов .. — намръщено казах аз .. — По-добре хвърли една цигара, отколкото да ме ограмотяваш литературно! — промърмори Стефчо. К. Грозев, СС, 43. ограмотявам се, ограмотя се страд.

ОГРАМОТЯ̀ВАМ СЕ несв.; ограмотя̀ се св., непрех. Придобивам грамотност, ставам грамотен. Беше чул, че всички циганчета ходят на училище, а възрастните се ограмотяват вечерно време. Н. Каралиева, Н, 170. Седем години Кирчо вървя с баща си подир свинете. .. Когато се ограмоти, той замечта да стане учител. А. Каралийчев, ПД, 167.

Списък на думите по буква