ОГРАНИЧАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГРАНИЧА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от ограничавам и от ограничавам се; ограничение. Изхранването на големите стада през зимата сега е много трудно и това, разбира се, влияе за ограничаване на животновъдството. Й. Радичков и др., ГСП, 152. Застояването на едно място, в един жанр, в една атмосфера може да доведе както до тясна специализация, така и до ограничаване на духовните хоризонти. Е. Каранфилов, Б III, 86. Ограничаване на двора с преграда. Ограничаване на разходите. Ограничаване на работното време.

2. Лог. Детерминация (на понятието). Движението на мисленето от по-общи понятия към по-малко общи се нарича ограничаване на понятията. Лог. XI кл.