ОГРАНИЧИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГРАНИЧЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Техн. Част, приспособление на инструмент, машина и др., което ограничава в някакви граници движението или подвижността на този инструмент или на негова част. — Това, което не може да направи първият пикадор, ще го стори вторият, вижте — казва Антонио, копието му има ограничител. Той може да го забие само пет сантиметра в бика, за да събуди в него нова ярост. Л. Стефанова, ВМД, 145. По-качествените .. триони са снабдени с ограничители. Ограничителят представлява линийка, прикрепена със специални винтове към ложата. М.Тодоров и др., ТМСС, 18. Голяма част от карбураторите на товарните автомобили са снабдени с ограничители на оборотите. В процеса на експлоатацията пружината на регулатора отслабва, при което ограничителят на оборотите влиза в действие при по-малки обороти. В. Вълев, ЕА, 139. // Предмет, съоръжение, което ограничава някакво пространство, размери на предмет или площ и не допуска извършването на някакво действие извън нея. На прокатния стан се поставя арматурният скелет на панелата. Местата на вратите и прозорците на панелите се ограничават с шаблон, а отделните панели — с ограничители. ВН, 1959, бр.2477, 4.