ОГРЕВ —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀ГРЕВ1 м. 1. Разг. Отопление. Зимният огрев ставаше с дърва и каменни въглища. Д. Казасов, ВП, 66. Тази зима Остеня посрещна по-спокоен. Имаше си брашно, сламица за огрев, пък и прасенцето, колкото и малко да беше, пусна половин тенекия мас. Кл. Цачев, ГЗ, 69. Снемаше [бащата] черчеветата от прозорците на стаята и оставяше майка ни да мръзне в студените зимни нощи без огрев. Сл.Трънски, Н, 57. На една страна дръвник с натрупани сухи букови дръва за огрев, на друга обор с добитък. Ст. Шишков, ЖБ, 34.
2. Рядко. Отоплителен материал (дърва, съчки); топливо, гориво. Жената се обърна, остави съчките и се скри в храстите. В първия момент и Ради потърси да се скрие. Искаше да спести смущението на тази горда майка, тръгнала в мъглата да събере огрев за своята болна дъщеря. Ст. Мокрев, ЗИ, 168.
3. Рядко. Топлина, греене (обикн. на слънцето). Аврам бакалинът излизаше по-често пред входа на "Порто ди Венеция". И подлагаше мокрите си ръце на слънчевия огрев. Р. Сугарев, СС, 19.
О̀ГРЕВ2 м. Диал. Изгрев, изгряване1, огряване2. Една вечер на Мерджановия хълм пристигна сеячът. .. На другия ден той пристигна преди огрев слънце. А. Каралийчев, ЛС, 67. Откако ся засакахме,/ никако ся не видохме,/ само еднъж на чешмата,/ и тогай ми малко млого/ от огрева до захода. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 334.