ОГРЍБАМ

ОГРЍБАМ, ‑аш, несв. (диал.); огреба̀, ‑ѐш, мин. св. огрѐбах, св., прех. Огребвам; огрибвам. По едно време, като седеше до огъня и огрибаше чорбата да не кипне, изведнаж ѝ [на Захарина] се стори, че жълтата светлина на огъня избледня; тя люшна котлето и излезе на прага. Ил. Волен, ДД, 81. Жените се спогледаха и една подмушна високата: — Котлите ли си огрибала, начернила си си носа. Кр. Григоров, Р, 18. Неоженените не тряба да огрибат загорялото по котлетата от каквото вариво и да е, защото който огриба, на сватбата му ще вали дъжд. СбНУ VI, 89. огрибам се, огреба се страд.

Списък на думите по буква